асил Данов, специално за Zonanews: Украинската страна има инициативата, следователно тя ще избере времето и мястото за нанасяне на точен и значителен по мащаби удар, който да доведе до нова промяна в конфигурацията на фронта
Интервю на Живка Кехайова
След огромната победа на Украйна и огромната загуба на Русия край Херкон, доста наблюдаващи приказват за краткотраен паритет на фронта, само че борбите на доста места са извънредно яростни, а през днешния ден стана ясно, че се чака атака на Днепър от страна на ВСУ. Как в действителност стоят нещата?
В никакъв случай не може да се приказва за паритет. Стратегическата самодейност от юни и юли е напълно на страната и в ръцете на уккраинските командири, генерали, на Украинския общоприет щаб. Т.е., откакто получиха задоволително системи за залпов артилерийски огън и далекобойни гаубици, и други типове оръжие, с които към този момент украинците преодоляха артилерийската доминация на съветските войски, украинските войски направиха огромен брой настъпателни интервенции и бойни дейности.
От страна на съветската армия нямаме нито един образец, от юни-юли насам, за сполучлива воена интервенция или най-малко сполучливи бойни дейности, които да са отхвърлили украински войски, да са им нанесли съществени провали. По цялото полесражение съветските войски сега се окопават, отстъпват или обстрелват отдалеко основно обитаеми места, градове, сензитивна инфраструктура, енергийни централи и заплашват да взривят някои нуклеарни централи.
Т.е. след загубата на стратегическата самодейност на бойното поле, режимът на Путин мина към различен тип война - терористична, брутална, подла и жестока война по отношение на цивилното население, по отношение на мирните жители на украинската страна. Оказа се, че с високоточни ракети, доколкото са им останали, със пукотевица от стратегически бомбардировачи, с ракети от съветска и белоруска територии бяха изумени редица цивилен, цивилни, държавни обекти от голяма важност за подаването на електрическа енергия и вода главно към жителите.
Второто, което желая да кажа е, че сега очевидно тече оперативно разбъркване, или търсене на най-удобни способи за позициониране и на двете страни. И тук, към този момент, украинската страна има самодейността, затова тя ще избере времето и мястото за нанасяне на прецизен и забележителен по мащаби удар, който да докара до нова смяна в конфигурацията на фронта.
Вече се вижда, че съветската войска, съветските сили, са деморализирани. Бяха нарушени логистичните връзки сред бойните подразделения, които са на бойното поле против украинските елементи и техният гръб - снабдителните им центрове са на десетки и даже на стотици километри от бойните дейности.
Това спиране на логистиката обрича войските на първа бойна линия, първо на дефицит на муниции, храна, гориво и на всевъзможни нужни за оцеляването материали. Второ - нарушава командната верига и мотивацията на военослужещите в съветската войска, колкото и към този момент тя да е дребна. Тези нещастни хора, които преди два месеца бяха мобилизирани, небрежно облечени, въоръжени и оборудвани - небрежно хвърлени на бойното поле, търпят нечувани бедствия и ограничения. Те всеобщо умират в смут, или се предават, в случай че съумеят.
Предполагам, че всички читатели, които се интересуват от тематиката, всеки ден виждат все нови и нови цифри - да не ги изтъквам в този момент. Но ето - през вчерашния ден и оня ден има десетки и стотици руснаци, измръзнали на бойното поле и изоставени от своите командири - незадоволително сднабдени, необлечени, неподготвени да посрещнат първите ниски зимни температури. А сега температурите в украинските степи падат до минус 5,6 градуса. Съвсем скоро - през декември и януари, по тези жестоки места, където човешкият живот не може да се запази без отопления и жилище, температурите постоянно ще падат до минус 18 и повече градуса.
Получава се по този начин, че армията на Путин ще повтори ориста на хитлеристките войски през 1941-43 година - оставени на бойното поле без задоволително логистично доставяне, без топли облекла, без принадлежности за нощно виждане, без принадлежности за бързо изкопаване на блиндажи, на дълбоки укрития, без опция за отопление на бойното поле. Тези хора са обречени на мъчителна мъка и единствената им добра опция е да се предадат.
Перспективата на въоръжената битка е ясна към този момент. Тя вещае единствено погром на групировката, която Путин вкара в Украйна. Затова политиката и въоръжените сили на Путин се обръщат против цивилните жители с концепцията да избият повече цивилни и нещастието, гибелта на околните, вероятно да пречупи бойният дух на войските на Украйна. Това няма да бъде допустимо. Самите украински жители - мъже и дами, от деца до старци, ясно заявяват, че са подготвени да дадат всевъзможни жертви, да понесат всевъзможни ограничения, само че в никакъв случай повече да не се върнат към робската, васална взаимозависимост от режима на Путин, Руската империя, Съюз на съветските социалистически републики - всички разновидности на това зло.
Около 300 години продължава това съветско владичество. От Екатерина II насам има образци по какъв начин украинският език е бил забраняван и заличаван, украинската просвета е била подтискана и забранявана, хората на украинския народ са били измъчвани, репресирани, или просто избивани. Целта постоянно е била да не може тази нация - втора по бройка след съветската, да се развие и инцидентно да засенчи " величието " на съветската просвета, или пък да стартира да господства.
Тези безобразни терористични актове, към този момент ориентирани предпочитано и към лечебни заведения, родилни домове, не са ли ориентирани в действителност към това Русия да принуди Украйна на договаряния преди окончятелния си погром?
Разбира се. Този нуклеарен, химически и енергиен шантаж, в последна сметка желае да принуди украинското държавно и военно управление, да седнат на масата на договарянията, с цел да постанова " мирната " съветска страна свои условия до момента в който има окупационни войски на украинска територия. В момента тези окупационни войски ограбват и експлоатират спокойно украинско население на тези територии. Каквито и да е договаряния сега са неизгодни за украинската страна.
Тези проценти украинска територия, в случай че останат в ръцете на окупаторите, вещаят последващи закани за украинската нация и стопански срив поради неналичието на достъп до морето и невъзможността за експорт на артикули. Това не почива на никаква рационална, морална или политическа основа, да не приказваме да дава право на Путин да окупира част от суверенна страна, че и от позицията на поробител да й диктува някакви мирни договаряния, съглашения или кротичък контракт.
Украйна от дълго време заяви, че Русия загатва и желае " мирни " договаряния, единствено с цел да може да се окопити, да се предислоцира, да събере оръжие, да откри външнополитически съдружници - да речем в лицето на Северна Корея или режима на аятоласите, тъй като досегашните огромни и сякаш безконечни другари - Индия и Китай, отхвърлиха към този момент да се ангажират с случката на Путин и го оставиха да се оправя самичък. Даже ясно му обявиха, че потреблението на нуклеарно оръжие е немислимо, а индийският министър председател намерено съобщи на Путин, че в този момент не е време за водене на войни.
Има ли някаква заплаха интернационалната общественост да се опита да принуди Украйна да седне на стола на договарянията?
Всъщност това е вярата на съветската дипломация, на Лавров и на техните другари и поддръжници в България. Те приказват, че Западът към този момент е изтощен. Че обществата на Съединени американски щати, Западна Европа, т.е. на страните от НАТО към този момент считат, че са дадени прекалено много милиарди в оръжие и, че е време към този момент за договаряния с цената на някакви териториални отстъпки. За тяхно страдание това не е позицията нито на НАТО, нито на Европейски Съюз, нито на Англия. Категоричната позиция на обединението, водена от Съединени американски щати - тези 23 страни в Рамщайн, се съгласиха, че въоръжаването на украинската страна ще продължи. А тези 23 страни са с Брутният вътрешен продукт над 30 пъти по-голям от този на Русия. Всички ръководители на 23-те обявиха, че помощта за Украйна няма да престане и договаряния ще има единствено, когато украинската страна сметне това за належащо. Нито НАТО, нито Съединени американски щати, съгласно уверенията им, няма да се опитат да принудят Украйна да договаря с терористичния съветски режим при неизгодни за нея условия.
Кога ще се отървем и ние от робството и путинофилията?
Труден въпрос. При нас съотношението сред естествени българи - патриоти по отношение на евразийци и путинофили, не е най-хубавото. Със сигурност обаче не е 70 % русофили, както се опитваха в един миг да тиражират тази неистина пропагандаторите на Путин. Въпреки всичко процентът на русофилите е обезпокоителен, тъй като стартира от президента на републиката и минава през няколко водещи политически партии, които към момента имат гласове. Спомняте си, че парламентарната група на " Приятелите на Русия " беше най-голяма в българския парламент. В нея имаше 121, или 122 депутати - т.е. най-малко 51% от депутатите. Може и през днешния ден да остават тези последователи на Русия в Народното събрание и това е сериозната опасност за българския политически живот, за националната ни сигурност и защита, за бъдещето ни като европейци и като българи.
Васил Данов е член на УС на Атлантическия клуб и Директор " Връзки с обществеността ". Капитан I сан о. з. Васил Данов приключва военна публицистика в гр. Лвов, Западна Украйна. Работи във вестника на ВМФ и във Военното издателство. Магистър по политология от Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ". Стипендиант на НАТО с научно проучване " Сравнителен разбор на военните промени в Полша, Чехия, Унгария и България ". Основател и първи редактор на вестниците " Легия " и " Свещен завет ".
След огромната победа на Украйна и огромната загуба на Русия край Херкон, доста наблюдаващи приказват за краткотраен паритет на фронта, само че борбите на доста места са извънредно яростни, а през днешния ден стана ясно, че се чака атака на Днепър от страна на ВСУ. Как в действителност стоят нещата?
В никакъв случай не може да се приказва за паритет. Стратегическата самодейност от юни и юли е напълно на страната и в ръцете на уккраинските командири, генерали, на Украинския общоприет щаб. Т.е., откакто получиха задоволително системи за залпов артилерийски огън и далекобойни гаубици, и други типове оръжие, с които към този момент украинците преодоляха артилерийската доминация на съветските войски, украинските войски направиха огромен брой настъпателни интервенции и бойни дейности.
От страна на съветската армия нямаме нито един образец, от юни-юли насам, за сполучлива воена интервенция или най-малко сполучливи бойни дейности, които да са отхвърлили украински войски, да са им нанесли съществени провали. По цялото полесражение съветските войски сега се окопават, отстъпват или обстрелват отдалеко основно обитаеми места, градове, сензитивна инфраструктура, енергийни централи и заплашват да взривят някои нуклеарни централи.
Т.е. след загубата на стратегическата самодейност на бойното поле, режимът на Путин мина към различен тип война - терористична, брутална, подла и жестока война по отношение на цивилното население, по отношение на мирните жители на украинската страна. Оказа се, че с високоточни ракети, доколкото са им останали, със пукотевица от стратегически бомбардировачи, с ракети от съветска и белоруска територии бяха изумени редица цивилен, цивилни, държавни обекти от голяма важност за подаването на електрическа енергия и вода главно към жителите.
Второто, което желая да кажа е, че сега очевидно тече оперативно разбъркване, или търсене на най-удобни способи за позициониране и на двете страни. И тук, към този момент, украинската страна има самодейността, затова тя ще избере времето и мястото за нанасяне на прецизен и забележителен по мащаби удар, който да докара до нова смяна в конфигурацията на фронта.
Вече се вижда, че съветската войска, съветските сили, са деморализирани. Бяха нарушени логистичните връзки сред бойните подразделения, които са на бойното поле против украинските елементи и техният гръб - снабдителните им центрове са на десетки и даже на стотици километри от бойните дейности.
Това спиране на логистиката обрича войските на първа бойна линия, първо на дефицит на муниции, храна, гориво и на всевъзможни нужни за оцеляването материали. Второ - нарушава командната верига и мотивацията на военослужещите в съветската войска, колкото и към този момент тя да е дребна. Тези нещастни хора, които преди два месеца бяха мобилизирани, небрежно облечени, въоръжени и оборудвани - небрежно хвърлени на бойното поле, търпят нечувани бедствия и ограничения. Те всеобщо умират в смут, или се предават, в случай че съумеят.
Предполагам, че всички читатели, които се интересуват от тематиката, всеки ден виждат все нови и нови цифри - да не ги изтъквам в този момент. Но ето - през вчерашния ден и оня ден има десетки и стотици руснаци, измръзнали на бойното поле и изоставени от своите командири - незадоволително сднабдени, необлечени, неподготвени да посрещнат първите ниски зимни температури. А сега температурите в украинските степи падат до минус 5,6 градуса. Съвсем скоро - през декември и януари, по тези жестоки места, където човешкият живот не може да се запази без отопления и жилище, температурите постоянно ще падат до минус 18 и повече градуса.
Получава се по този начин, че армията на Путин ще повтори ориста на хитлеристките войски през 1941-43 година - оставени на бойното поле без задоволително логистично доставяне, без топли облекла, без принадлежности за нощно виждане, без принадлежности за бързо изкопаване на блиндажи, на дълбоки укрития, без опция за отопление на бойното поле. Тези хора са обречени на мъчителна мъка и единствената им добра опция е да се предадат.
Перспективата на въоръжената битка е ясна към този момент. Тя вещае единствено погром на групировката, която Путин вкара в Украйна. Затова политиката и въоръжените сили на Путин се обръщат против цивилните жители с концепцията да избият повече цивилни и нещастието, гибелта на околните, вероятно да пречупи бойният дух на войските на Украйна. Това няма да бъде допустимо. Самите украински жители - мъже и дами, от деца до старци, ясно заявяват, че са подготвени да дадат всевъзможни жертви, да понесат всевъзможни ограничения, само че в никакъв случай повече да не се върнат към робската, васална взаимозависимост от режима на Путин, Руската империя, Съюз на съветските социалистически републики - всички разновидности на това зло.
Около 300 години продължава това съветско владичество. От Екатерина II насам има образци по какъв начин украинският език е бил забраняван и заличаван, украинската просвета е била подтискана и забранявана, хората на украинския народ са били измъчвани, репресирани, или просто избивани. Целта постоянно е била да не може тази нация - втора по бройка след съветската, да се развие и инцидентно да засенчи " величието " на съветската просвета, или пък да стартира да господства.
Тези безобразни терористични актове, към този момент ориентирани предпочитано и към лечебни заведения, родилни домове, не са ли ориентирани в действителност към това Русия да принуди Украйна на договаряния преди окончятелния си погром?
Разбира се. Този нуклеарен, химически и енергиен шантаж, в последна сметка желае да принуди украинското държавно и военно управление, да седнат на масата на договарянията, с цел да постанова " мирната " съветска страна свои условия до момента в който има окупационни войски на украинска територия. В момента тези окупационни войски ограбват и експлоатират спокойно украинско население на тези територии. Каквито и да е договаряния сега са неизгодни за украинската страна.
Тези проценти украинска територия, в случай че останат в ръцете на окупаторите, вещаят последващи закани за украинската нация и стопански срив поради неналичието на достъп до морето и невъзможността за експорт на артикули. Това не почива на никаква рационална, морална или политическа основа, да не приказваме да дава право на Путин да окупира част от суверенна страна, че и от позицията на поробител да й диктува някакви мирни договаряния, съглашения или кротичък контракт.
Украйна от дълго време заяви, че Русия загатва и желае " мирни " договаряния, единствено с цел да може да се окопити, да се предислоцира, да събере оръжие, да откри външнополитически съдружници - да речем в лицето на Северна Корея или режима на аятоласите, тъй като досегашните огромни и сякаш безконечни другари - Индия и Китай, отхвърлиха към този момент да се ангажират с случката на Путин и го оставиха да се оправя самичък. Даже ясно му обявиха, че потреблението на нуклеарно оръжие е немислимо, а индийският министър председател намерено съобщи на Путин, че в този момент не е време за водене на войни.
Има ли някаква заплаха интернационалната общественост да се опита да принуди Украйна да седне на стола на договарянията?
Всъщност това е вярата на съветската дипломация, на Лавров и на техните другари и поддръжници в България. Те приказват, че Западът към този момент е изтощен. Че обществата на Съединени американски щати, Западна Европа, т.е. на страните от НАТО към този момент считат, че са дадени прекалено много милиарди в оръжие и, че е време към този момент за договаряния с цената на някакви териториални отстъпки. За тяхно страдание това не е позицията нито на НАТО, нито на Европейски Съюз, нито на Англия. Категоричната позиция на обединението, водена от Съединени американски щати - тези 23 страни в Рамщайн, се съгласиха, че въоръжаването на украинската страна ще продължи. А тези 23 страни са с Брутният вътрешен продукт над 30 пъти по-голям от този на Русия. Всички ръководители на 23-те обявиха, че помощта за Украйна няма да престане и договаряния ще има единствено, когато украинската страна сметне това за належащо. Нито НАТО, нито Съединени американски щати, съгласно уверенията им, няма да се опитат да принудят Украйна да договаря с терористичния съветски режим при неизгодни за нея условия.
Кога ще се отървем и ние от робството и путинофилията?
Труден въпрос. При нас съотношението сред естествени българи - патриоти по отношение на евразийци и путинофили, не е най-хубавото. Със сигурност обаче не е 70 % русофили, както се опитваха в един миг да тиражират тази неистина пропагандаторите на Путин. Въпреки всичко процентът на русофилите е обезпокоителен, тъй като стартира от президента на републиката и минава през няколко водещи политически партии, които към момента имат гласове. Спомняте си, че парламентарната група на " Приятелите на Русия " беше най-голяма в българския парламент. В нея имаше 121, или 122 депутати - т.е. най-малко 51% от депутатите. Може и през днешния ден да остават тези последователи на Русия в Народното събрание и това е сериозната опасност за българския политически живот, за националната ни сигурност и защита, за бъдещето ни като европейци и като българи.
Васил Данов е член на УС на Атлантическия клуб и Директор " Връзки с обществеността ". Капитан I сан о. з. Васил Данов приключва военна публицистика в гр. Лвов, Западна Украйна. Работи във вестника на ВМФ и във Военното издателство. Магистър по политология от Пловдивския университет " Паисий Хилендарски ". Стипендиант на НАТО с научно проучване " Сравнителен разбор на военните промени в Полша, Чехия, Унгария и България ". Основател и първи редактор на вестниците " Легия " и " Свещен завет ".
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ